Най-често се снимаме, когато желаем да запечатаме важен за нас момент. Когато се снимаме и резултата ни хареса чувството е едно такова...приятно. Хем сме щастливи, че изглеждаме добре, хем ни е приятно, че това може да бъде и хубав спомен. Гледаме на снимката като на малка ценност. Представете си обаче, колко би била ценна тази снимка след 20, 30 или 50 години, когато я гледат нашите наследници. Това важи в пълна сила за снимки със силно емоционално съдържание, каквито има доста в тази годежна фотосесия. Буквално годежна, тъй като един влюбен млад мъж беше решил, да запази за бъдещите си наследници и за семейството си начина, по който предлага брак на своята приятелка. Аз имах щастието не само да снимам това, но и да го преживея заедно с тях.
Като сватбен фотограф съм снимал доста любовни сюжети, както в деня на сватбата, така и преди и след това, но с това не се свиква. Всяка история е различна, в ролите са различни хора, има своите особености, но винаги е много зареждащо и вдъхновяващо да присъстваш. Когато Кристиян ми се обади и сподели идеята си вече усещах колко интересни и вълнуващи моменти ни очакват. Всъщност Ина знаеше само, че отива на фотосесия-подарък, без изобщо да предполага каква е същинската цел на снимките. Изненадата в такъв момент е задължителна разбира се.
Важно ли е мястото за една романтична фотосесия? Отговорът е прост – Да! По-важни са само хората, които ще бъдат снимани. По-лесно и приятно е да снимаш готини хора на не толкова красива локация, отколкото обратното. Разбира се, идеалната комбинация е страхотни хора и красиво място, какъвто бе моят случай. Чудесни резултати се получават ако снимките са на място, което е значимо за двойката по някакъв начин и присъствието на хората там има своята собствена история още преди снимките. Много хубав вариант е и ако мястото е непознато за тях и го посещават за първи път. Тогава то се превръща в локация, която от тук нататък ще бъде свързвана със снимките и при всяко следващо посещение споменът ще се връща.
Такива моменти са един път е живота на човек и е излишно да казвам колко отговорно и концентрирано трябва да се подхожда при снимането и планирането. Техническата страна е едно на ръка, но също така е важен и начина по който фотографа „присъства“. В конкретни случай, на тази ефирна локация, реших да оставя Ина и Крис буквално сами на средата на големия мост, заобиколени само от красивите гледки в четирите посоки и снимах с телеобектив от брега. По този начин успях да запечатам най-важния момент ненатрапчиво и оставяйки ги да изживеят тази велика емоция насаме.
В такъв важен ден и миг и двамата влюбени чувстват, че са най-щастливите хора на света – на седмото небе. Именно за да пресъздадем тази идея направихме и снимки с дрон, кадри от въздуха които внушават подобно усещане. Отражението на облаците във водата е прекрасна метафора за това как един човек може да преобърне света на друг, и то само в рамките на минута или дори един кратък миг!